[Рецензия] „Зоотрополис 2“ – когато истината за миналото разтърсва града на животните

| |

снимка: Walt Disney Studios Motion Pictures

Осем години след първия филм Джуди Хопс и Ник Уайлд се завръщат – вече истинско детективско дуо – и се озовават по следите на мистериозен влечугоподобен злодей, който буквално обръща с главата надолу мегаполиса на бозайниците. „Зоотрополис 2“ не просто разширява света на оригинала, а го преобръща тематично: този път не става дума само за предразсъдъци и страх, а за това кой пише историята, кой я изкривява и какво значи да защитаваш истината, когато тя е неудобна на властта.

Филмът е режисиран от Джаред Буш и Байрън Хауърд и наистина личи, че Дисни са заложили на „по-голямо, по-смело, по-бързо“. Градът е още по-щур: нови квартали, нови екосистеми, нови визуални гегове на всеки няколко секунди. Критиците многократно подчертават колко „зашеметяващи“ са детайлите – от преследване през гигантска водна тръба до луизианския пазар Marsh Market, пълен с джаз-свирещи гущери и морски лъвове, които се обиждат на думата „тюлен“. Това е филм, който просто иска да го гледаш повече от веднъж, за да хванеш всички малки шеги във фона.

По линия на посланията „Зоотрополис 2“ прави важна крачка напред. Ако първата част използваше отношенията между хищници и тревопасни като метафора за расизъм, тук акцентът е върху историческата памет, институционалната корупция и опитите истината да бъде заглушена. Сюжетът вкарва Джуди и Ник в заговор, който засяга официалните хроники на Зоотрополис, прикриването на минали престъпления и това как управляващите преправят удобните за тях версии на събитията. Някои критици определят сценария като „елегантно вплитащ личната драма на героите в по-голяма история за борбата с нетолерантността“ – филм, който не подценява децата, а им дава храна за размисъл, без да жертва хумора и приключението.

На чисто забавно ниво „Зоотрополис 2“ е един от най-смешните анимационни филми на последните години. Шегите не разчитат само на намигвания за възрастните, а на ситуации, които всеки разпознава – като тревожно познатите родителски съобщения, които Джуди получава от баща си. Животински версии на популярни филми, повтарящи се гегове с един и същ прасчо, който все го оплискват на парти, и дори класическа „yo mama“ шега – всичко това прави филма истински „buddy cop“ комедия в PG вариант, която кара и деца, и възрастни да се смеят заедно.

Към това добавете и звездно актьорско присъствие: Гинифър Гудуин и Джейсън Бейтман отново са чудесни като Джуди и Ник, а към тях се присъединяват Ки Хюи Куан, Идрис Елба, Куинта Брунсън, Джени Слейт, Бренда Сонг, Дуейн Джонсън, Анди Самбърг, Жан Рено, Джон Легуизамо, Джош Гад и дори Дани Трехо. Шакира се завръща като Газела с ново парче – „Zoo“ – което има всички шансове да стане абсолютен earworm, както „Try Everything“ от първия филм.

Не всичко обаче е идеално. Макар критическият консенсус да е силно положителен (91% в Rotten Tomatoes и солидни 73/100 в Metacritic), има и гласове, които упрекват филма в прекалена „фабричност“. За някои той е твърде безопасно продължение – идеален за пускане на таблет по време на дълго пътуване, но без онази искра, която правеше първия „Зоотрополис“ толкова свеж. Други усещат, че сладостта и наивният чар на оригинала са заменени с по-остър тон и малко по-циничен хумор, което прави героите по-трудни за обич от пръв поглед.

И все пак, дори скептичните рецензии признават, че филмът работи като семейно забавление: пълен е с визуални хрумки, препратки към дисниеви класики („Рататуи“ и други анимации получават усмихнати намигвания), а голямата развръзка не се страхува да заговори за теми като идентичност, прикриване на неудобни факти и битката за това кой ще владее разказа за миналото. Това е смело за филм, насочен към деца, и поставя „Зоотрополис 2“ в групата на онези анимации, които растат заедно с публиката си.

Финалът, разбира се, оставя вратичка за „Зоотрополис 3“ – посткредити сцената ясно подсказва, че Disney гледат на този свят като на франчайз с бъдеще. Ако следващият филм успее да запази смелия социален заряд на втората част и да върне малко повече от невинната магия на първата, Зоотрополис има шанса да се превърне в една от най-силните съвременни анимационни трилогии.

До тогава „Зоотрополис 2“ стои уверено като продължение, което не се задоволява да „повтори номерa“, а опитва да каже нещо важно за света, в който живеем – при това с много смях, впечатляваща анимация и герои, към които все още ни пука.